Усмивка – Щастието като път!

… в сайта на щастливите хора! Тук имаме само едно условие:

Бъди себе си, споделяй, следвай сърцето и мечтите си с вдъхновение!

Интернет е подходящо място за творци и автори, които искат да изразят себе си със словото, картините, музиката или колажите си. С този проект създаваме безопасна среда за тях, в която те са поощрявани и подпомагани, без критика или неразбиране! Вярваме, че в България е пълно с хора, които искат да изразят себе си творчески и вече са способни да го направят. Ще се радваме, ако с този проект помогнем и вдъхнем смелост на такива личности.

Победител в конкурса Какво направи миналото лято.

Вижте как можете да станете автор в usmivka.org!

Проектът има следните цели:

1. Да насърчи позитивно мислене и креативността на читателите си!

2. Да помогне на търсещите разбиране и изява “скрити творци”.

Всички творби в сайта се публикуват с информация за автора и правата върху произведението са изцяло на автора.

Последните творби от Усмивка:

• Капучино

  Едно капучино?! Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”.

• Различен подарък за свети Валентин

  

• Тръгвам

  -Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре. -Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки. -Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата. -Ама...не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.

• Твоят поглед

  Не можех да го видя, но го усещах - по мен, върху мен, в мен, дълбоко в сърцето ми да наднича...

• Обичам те и ...

  

• Усмихнати летни панорами - III

  

• Равносметка

  Вървят мислите в полето на безвремието. Вървят! Минават годините. И отново, както винаги. И както бе в началото: вървя сама! Поривът на мислите ме отпраща тук и там. Хаос. Бъркотия. Просто едно бездушно безвремие. Спряло е махалото да отброява минутите, часовете, дните. Замряло!

• На пързалка като на плаж

  

• Когато злото си отиде...

  Когато злото излезе от живота ни слънцето се усеща във всяка фибра на тялото ни. Дишането ни олеква, чувстваме се здрави, жизнени и спокойни. Сякаш тумора, разяждал вътрешностите ни години наред е изкоренен и изхвърлен завинаги. Започва нов етап в живота. Силен, мъдър, позитивен. Една дълго чакана промяна. Едно бленувано възкръсване. Усещането, че си жив е толкова истинско, че ти идва да полетиш. Вече не просто живуркаш, а кипиш от живот. Не оцеляваш, а живееш истински. Виждаш нюансите на небето, усещаш топлината на слънчевите лъчи, долавяш мириса на дърветата. Всичко около теб ти се вижда живо, пулсиращо, реално...

• За въпросите, отговорите и търсачите

  УЧИЛИЩЕ ЗА ТЪРСАЧИ ви кани на една различна вечер на Отворените врати "ЗА ВЪПРОСИТЕ, ОТГОВОРИТЕ И ТЪРСАЧИТЕ"